Светът губи все повече зелена енергия в мрежата — а България вече е сочена като BESS модел

ВЕИ секторът постепенно стига до следващото си ограничение. През последното десетилетие основният въпрос беше колко бързо могат да бъдат изградени нови соларни и вятърни мощности. Днес на все повече пазари проблемът е различен — мрежата не винаги може да поеме произведената електроенергия точно когато тя е налична.

Това води до все по-чести ограничения на производството, известни като curtailment. За инвеститорите последиците са директни: по-нисък реален добив, по-слаби приходи и по-голяма несигурност във финансовите модели.

Анализ на Reuters от 17 август показва, че ограничаването на ВЕИ производство вече расте осезаемо в Китай, Австралия, Япония и Индия.

Китай показва мащаба на проблема

Най-крайният пример идва от Китай. По оценка на Global Energy Monitor и Centre for Research on Energy and Clean Air през първата половина на 2026 г. около 360 TWh потенциално производство от вятър и солар не е било използвано — с 49% повече спрямо година по-рано.

Числото трябва да се чете внимателно. То е резултат от независим модел и не съвпада с официалните китайски данни. National Energy Administration отчита значително по-ниски нива на curtailment — около 8,6% при соларната и 9,1% при вятърната генерация за първите шест месеца. Разликата в методологиите показва колко трудно е ограниченото производство да бъде измерено еднозначно на национално ниво.

Независимо от точната стойност, посоката е ясна. В районите на Китай с най-бързо нарастващи вятърни и соларни мощности мрежовото развитие изостава от темпа на новите инвестиции. Това вече влияе върху икономиката на проектите и повишава интереса към хибридни конфигурации със съхранение.

Австралия, Япония и Индия виждат същия модел

Проблемът не е ограничен до Китай. В Australian National Electricity Market ограниченото производство от вятърни и соларни мощности през първата половина на годината достига 2,93 TWh — ръст от 37% на годишна база. В Япония ограничената ВЕИ генерация достига 2,35 TWh, с 34% повече спрямо същия период на 2025 г.

Индия също започва да се сблъсква с проблема в по-голям мащаб. Само през тримесечието до края на юни около 8,13 TWh соларно производство е било ограничено, според данните, цитирани от Reuters.

Общото между тези пазари не е липсата на инвестиции във ВЕИ. Напротив — производството расте по-бързо от инфраструктурата, която трябва да го пренесе, балансира и използва.

Curtailment вече влиза директно във финансовия модел

За разработчиците и инвеститорите това променя начина, по който трябва да се оценяват новите активи. Силен слънчев или ветрови ресурс вече не е достатъчен.

Проект с отлична локация може да се окаже значително по-слаб финансово, ако мрежата редовно ограничава производството му или ако големи количества сходна генерация излизат на пазара едновременно.

Затова параметри като наличен мрежов капацитет, локален риск от ограничаване, часови ценови профил и възможност за хибридизация започват да имат почти същото значение като CAPEX и ресурсния потенциал. Точно тук съхранението придобива нова стойност.

Батерията вече не е само арбитражен актив

При достатъчно големи ценови разлики BESS традиционно се разглежда като актив за арбитраж — зареждане в евтини часове и продажба във вечерния пик. Но при нарастващ curtailment функцията му става по-широка.

Батерията може да поеме част от производството, което иначе би било ограничено, и да го върне в системата по-късно. При солар и съхранение на една площадка това може да означава и по-добро използване на вече осигуреното мрежово присъединяване.

Именно по тази причина storage все по-често се разглежда не просто като търговски актив, а като част от инфраструктурата за гъвкавост на системата.

България вече е част от този разговор

В анализа на Reuters България и Чили са посочени от Ember като примери за пазари, в които бързото въвеждане на батерийно съхранение може да помогне за намаляване на curtailment. За България това е интересен външен сигнал.

Страната добави голям обем storage за сравнително кратък период, паралелно с бързо нарастващ соларен капацитет. Сред по-големите проекти са 602 MWh BESS на Solarpro и CATL край Бургас и 202 MW / 500 MWh самостоятелен BESS на ContourGlobal в комплекса „Марица Изток 3“.

Този капацитет не премахва проблемите на мрежата, но променя начина, по който системата може да реагира на тях. При силно производство през обедните часове батериите могат да изтеглят част от енергията от пазара и да я върнат във вечерните часове. Това едновременно намалява натиска върху мрежата и измества част от производството към периоди с по-висока стойност.

Storage не може да замести новите мрежи

BESS не е алтернатива на инвестициите в преносна и разпределителна инфраструктура. При структурно недостатъчен мрежов капацитет са необходими нови електропроводи, подстанции, междусистемни връзки и по-добро управление на присъединяванията.

Storage може да намали част от натиска и да използва по-ефективно съществуващата инфраструктура, но не може самостоятелно да реши системно мрежово ограничение. Вероятният модел за следващата фаза на ВЕИ пазара е комбинация от нови мрежи, BESS, управление на потреблението, по-гъвкаво търсене и по-добро пространствено планиране на производството.

Следващото ограничение вече е ясно

Глобалният ВЕИ сектор започва да се сблъсква с последиците от собствения си успех. Соларът и вятърът вече могат да бъдат изграждани бързо и на конкурентна цена. Мрежите обаче не могат да бъдат разширявани със същото темпо.

Инвеститорите постепенно ще обръщат все по-голямо внимание не само на това колко енергия може да произведе един проект, а и колко от нея реално може да достигне до пазара и кога.

В този контекст фактът, че България вече е посочвана като пример за бързо внедряване на storage, е показателен. Страната все още има сериозни мрежови предизвикателства, но се оказва сред пазарите, които най-бързо експериментират с една от технологиите, способни да намалят част от натиска.

Следващата фаза на енергийния преход няма да бъде само надпревара за нови MW. Все повече ще бъде надпревара за гъвкавост.