Соларната карта на Европа се разширява на север

В продължение на години развитието на фотоволтаичната енергия в Европа изглеждаше сравнително предвидимо. Най-големите инвестиции логично се насочваха към държавите с повече слънчеви часове, по-висок годишен добив и подходящи терени за изграждане на големи централи.

Тази картина постепенно се променя.

В края на 2025 г. общата инсталирана фотоволтаична мощност в Европейския съюз достига 359 GW, след като само през годината са добавени приблизително 56,1 GW. Европейската комисия продължава да поставя цел за поне 700 GW до 2030 г., което означава, че следващата вълна на развитие няма да може да бъде ограничена само до традиционните южни пазари.

Все повече фотоволтаични системи се изграждат в държави, които доскоро рядко присъстваха сред водещите соларни пазари. Това не означава, че географията е престанала да има значение. По-ниското слънчево греене продължава да влияе върху годишното производство, а силната сезонност остава сериозно предизвикателство.

Променило се е друго: конкурентоспособността на един проект вече не се определя само от броя произведени мегаватчасове.

Финландия вече има над 1,5 GW фотоволтаична мощност

Най-ясният пример за разширяването на соларния пазар на север е Финландия.

По предварителни данни на финландския енергиен регулатор в края на 2025 г. страната разполага с около 1,6 GW инсталирана фотоволтаична мощност. От нея приблизително 1,25 GW е малко производство, присъединено към разпределителните мрежи, а около 326 MW са централи с индустриален мащаб.

Развитието на големите централи е особено показателно. Само за година сегментът над 1 MW се разширява значително и показва, че пазарът постепенно преминава отвъд малките покривни системи и започва да привлича инвестиции в проекти с индустриален мащаб.

Малките системи обаче продължават да заемат основна част от пазара. Понижаването на цените на панелите и високите цени на електроенергията по време на енергийната криза насърчиха домакинства и малки и средни предприятия да инвестират в собствено производство, макар че през 2025 г. темпът на ръст вече е по-умерен.

Швеция показва както потенциала, така и ограниченията на северния пазар

Швеция вече разполага с приблизително 5,54 GW мрежово присъединени фотоволтаични мощности и около 314 600 соларни системи. През 2025 г. са инсталирани още 21 600 обекта.

Тези числа поставят страната сред значимите европейски пазари, въпреки че слънчевият ресурс е по-слаб от този в Южна и Югоизточна Европа.

Развитието обаче не следва права линия. Шведската енергийна агенция отчита ясно забавяне на пазара. Инсталираната мощност се увеличава с 15% през 2025 г., докато между 2022 и 2023 г. броят на системите нараства с близо 70%. Сред посочените причини са икономическата среда и промените във финансовата подкрепа за малките производители.

Това е важно уточнение. Развитието на фотоволтаиците на север не означава, че всеки проект автоматично е икономически изгоден. Шведските власти очакват производството от слънчева енергия да продължи да расте, но все по-голяма част от бъдещото развитие вероятно ще идва от по-мащабни системи, а не единствено от домакинските покриви.

В Норвегия фокусът се измества към по-големите покривни системи

В началото на 2025 г. Норвегия разполага с около 767 MW инсталирана фотоволтаична мощност. За държава, чиято електроенергийна система е доминирана от водноелектрически централи, това все още е сравнително малък сегмент, но структурата на пазара започва да се променя.

Според норвежката дирекция за водни ресурси и енергетика 77% от всички фотоволтаични системи са разположени върху жилищни покриви, но те представляват едва 34% от общата инсталирана мощност. Най-голям относителен ръст през последните години имат обектите над 100 kW, включително системите върху големи плоски покриви.

При търговските и индустриалните обекти произведената електроенергия може да бъде използвана директно на място. Така икономиката на проекта не зависи само от продажбата на електроенергия на борсата, а и от стойността на избегнатото потребление от мрежата.

В същото време норвежките данни показват спад при новите жилищни инсталации през 2024 г., свързан с по-слабите очаквания за тяхната рентабилност. Растежът в северните държави следователно е по-скоро постепенно преминаване към селективни и икономически обосновани инвестиции, отколкото безусловен соларен бум.

Фотоволтаиците растат дори в доминираната от вятър Шотландия

Шотландия остава пазар, в който водеща роля имат вятърната енергия и системите за съхранение. Въпреки това фотоволтаичният сектор също отчита видим ръст.

Между първото тримесечие на 2025 г. и същия период на 2026 г. соларната мощност в страната се увеличава с около 0,1 GW. Общият оперативен капацитет от възобновяеми източници достига 18,1 GW към края на март 2026 г.

На фона на мащабния шотландски портфейл от вятърни и батерийни проекти соларната енергия все още заема по-малка позиция. Ръстът обаче потвърждава, че технологията може да има икономическа роля и в енергийни системи, които традиционно разчитат на други възобновяеми източници.

Защо по-ниското слънчево греене вече не е автоматична пречка

Слънчевият ресурс продължава да бъде един от основните фактори при оценяването на фотоволтаичен проект. Централа в България, Испания или Гърция обичайно ще има по-висок годишен добив от система със същата мощност във Финландия или Норвегия.

Икономическата стойност на произведената електроенергия обаче зависи и от цената и профила на потреблението, възможността за директно собствено потребление, борсовите цени през часовете на производство, разходите и сроковете за присъединяване, данъчния режим, цената на капитала, възможността за съхранение и стойността на освободения или избегнатия мрежови капацитет.

Именно затова големи търговски покриви, индустриални предприятия, логистични бази и отдалечени потребители могат да бъдат подходящи за фотоволтаични системи дори при по-нисък годишен добив.

Когато значителна част от произведената енергия се използва на място, проектът не се конкурира единствено с борсовата цена на електроенергията. Той може да намалява разходите за снабдяване, мрежови компоненти и пиково потребление.

Студеният климат носи предимства, но изисква различно проектиране

По-ниските температури могат да подобрят ефективността на фотоволтаичните модули и да ограничат част от процесите на деградация. Това обаче не компенсира автоматично по-слабото слънчево греене и силната сезонност на производството.

При системите на високи географски ширини трябва да бъдат отчетени ниският ъгъл на слънцето, натрупването на сняг, натоварването върху конструкциите, замръзването на основите и значителните разлики между летния и зимния производствен профил.

Според IEA PVPS двулицевите модули и вертикално разположените фотоволтаични системи могат да предлагат предимства в подобна среда. Те използват по-добре директната, разсеяната и отразената от снега светлина, като същевременно могат да улеснят естественото освобождаване на модулите от снежната покривка.

Това не прави северните проекти технически по-лесни. Напротив — те изискват по-прецизен анализ на терена, конструкцията, засенчването, снежните загуби и действителния почасов профил на производство.

Какво означава това за България

Разширяването на фотоволтаичната енергия към северните пазари не премахва предимствата на България. Страната ни разполага с по-добър слънчев ресурс и възможност за по-висок годишен добив от единица инсталирана мощност.

Само това обаче вече не е достатъчно, за да направи един проект конкурентоспособен.

В условията на нарастващ фотоволтаичен капацитет все по-голямо значение ще имат моментът, в който електроенергията се произвежда, достъпът до мрежата, ограниченията при отдаване, отрицателните цени и способността на собственика да управлява актива активно.

Северните пазари показват, че фотоволтаиците могат да създават стойност и при по-слаб природен ресурс, когато са правилно интегрирани в потреблението или в по-широка енергийна система.

За българските инвеститори изводът е ясен: бъдещото предимство няма да принадлежи непременно на проекта с най-много слънчеви часове, а на този с най-доброто съчетание между производство, присъединяване, потребление, съхранение и пазарна стратегия.

Соларната карта на Европа действително се разширява на север. Но причината не е, че слънчевият ресурс е престанал да има значение. Причината е, че фотоволтаичният сектор се превръща в по-зрял пазар, в който стойността се определя от цялостната икономика на проекта, а не само от местоположението му.