До 2,81 евро/кг за индустриални литиево-йонни батерии: защо бизнесът иска отделна ставка за BESS
БАСЕЛ предлага отделна продуктова такса за стационарни BESS системи. Как действа сегашната ставка от около 2,81 евро/кг, откъде идва сравнението с Румъния и какво означава темата за инвеститорите.
Накратко
Бързото развитие на батерийното съхранение в България поставя във фокуса разход, който доскоро рядко присъстваше в публичния разговор за BESS — продуктовата такса за индустриални литиево-йонни батерии.
Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) настоява стационарните системи за съхранение да бъдат разграничени от останалите индустриални батерии. Според организацията действащата ставка не отчита достатъчно добре конструкцията, експлоатационния живот и начина, по който BESS се управляват след излизане от употреба.
Как работи сегашната ставка
Наредбата за продуктовата такса определя ставка от 5,50 лв. за килограм за акумулаторни индустриални литиево-йонни батерии, с изключение на тяговите батерии за хибридни и електрически автомобили. По официалния курс, използван при въвеждането на еврото, това се равнява на около 2,81 евро/кг. По европейското законодателство стационарните системи за съхранение се разглеждат като индустриални батерии.
Важно е обаче да се прави разлика между записаната в наредбата ставка и реалния разход при конкретен внос. Компаниите могат да изпълнят задълженията си чрез колективна система за оползотворяване или самостоятелно, ако покриват законовите изисквания. Държавната продуктова такса се прилага, когато тези задължения не са изпълнени по друг допустим начин или това не може да бъде доказано.
Затова би било неточно да се твърди, че всяка внесена BESS система автоматично се облага с около 2,81 евро върху всеки килограм от цялото оборудване. Реалното третиране зависи от конструкцията на системата, включените компоненти, избрания начин за оползотворяване и наличните документи.
Откъде идва сравнението „14 пъти по-висока“
В позиция, разпространена чрез БТА, БАСЕЛ сравнява българската ставка от приблизително 2,81 евро/кг с ниво около 0,20 евро/кг в Румъния. На тази база организацията определя българската продуктова такса като около 14 пъти по-висока.
Сравнението трябва да се чете като аргумент на браншовата организация. Публично достъпните материали, които прегледахме, не са достатъчни, за да потвърдят, че 0,20 евро/кг е универсална румънска държавна ставка, прилагана по напълно съпоставим начин към всички стационарни BESS системи.
Разликите между националните режими могат да включват различни такси, различен обхват на оборудването и различни правила за доказване на изпълнението. Затова сравнението само на две числа не е достатъчно, за да се определи реалният разход за един проект.
Какво предлага БАСЕЛ
Асоциацията предлага отделна ставка от 0,30 евро/кг за стационарни литиево-йонни батерии. По нейното предложение таксата следва да се изчислява върху масата на клетките или батерийните модули, а не върху цялата BESS инсталация с контейнери, климатизация, пожарогасене, силова електроника и останалото спомагателно оборудване.
Това е съществена разлика. При големите системи значителна част от общата маса и стойност идва от оборудване, което попада в други продуктови категории и има различен път за рециклиране. По-ясното разграничение би намалило риска едни и същи компоненти да бъдат третирани неправилно или разходът да се изчислява върху прекалено широка база.
Последната промяна на МОСВ не решава въпроса за батериите
На 17 август Министерството на околната среда и водите обяви проект за четирикратно намаляване на част от продуктовите такси за електрическо и електронно оборудване. Предложението е мотивирано с необходимостта ставките да бъдат доближени до реалните разходи за събиране и третиране.
Проектът обаче е насочен към електрическото и електронното оборудване и не въвежда отделна ставка за стационарните литиево-йонни батерии. Искането на БАСЕЛ следователно остава отделен нерешен въпрос, за който няма обявен конкретен срок за нормативна промяна.
Какво означава темата за BESS инвеститорите
За инвеститорите най-важният извод е да не приемат автоматично нито максималната нормативна ставка, нито публично цитирана по-ниска стойност като окончателен разход. Третирането трябва да бъде проверено за конкретната конфигурация и модел на доставка.
Преди подписване на договор за доставка е разумно да се изяснят вносителят по смисъла на закона, членството в колективна система, масата и класификацията на батерийните компоненти, отговорността за бъдещото им оползотворяване и документите, с които се доказва изпълнението на задълженията.
Този разход трябва да присъства и във финансовия модел. При големи BESS проекти дори малка разлика в цената на килограм може осезаемо да промени първоначалната инвестиция. Неясните договори могат също да прехвърлят непредвиден разход между производителя, доставчика, интегратора и собственика на проекта.
Какво следва
Българският BESS пазар вече е достатъчно голям, за да изисква правила, съобразени със спецификата на стационарното съхранение. Отделна ставка не означава автоматично по-слаба екологична отговорност — тя трябва да бъде подкрепена с реалистично остойностяване на събирането, транспорта, безопасното третиране и рециклирането.
До евентуална нормативна промяна инвеститорите и доставчиците трябва да структурират всяка доставка внимателно и да изискват писмено потвърждение за приложимия режим. За пазара най-доброто решение би било едновременно ясно, конкурентно и достатъчно обезпечено, за да покрие реалните бъдещи разходи по управлението на батериите.

